хо́ра

1. (множествено число) от човек; човеци, люде.

Опашка от хора.
Учете се, да станете хора.

2. Лица, които са извън семейството, непознати.

Няма да затвориш устата на хората.

От средновековната гръцка дума χώρα, която би могла да има връзка с глагола χωράω, но според някои езиковеди тя е наследена от предгръцки източник в Древността. В среднобългарския език е засечена в Дубровнишката грамота на българския цар Йоан Асен II от 1230 г.: . В превод: „Дава царството ми повелята си на обичните и всеверни гости на царството ми из дубровнишката страна...“ В цитирания откъс тя е употребена със значение на „страна, държава“, но с времето започва да се отъждествява с жителите на тази земя, като подчертава числеността им. Измества думата , която е от праславянската *ljudье. Въпреки това и до днес „люде“ се употребява в българския език, като най-често се среща в местни говори, в поезията и прозата, в речи и изявления на висок стил. Людие е от същия корен, от който е и немската дума Leute.

Като хората

Както е редно.

За пред хората

За пред обществото; показно, престорено, неискрено, лицемерно.

хорица — съществително име Бедни хорица.
хорски — прилагателно име Хорски приказки.
множествено число
нечленувана хора
членувана хората
  • съществително име, само в множествено число
  • пренасяне хо-ра
  • форми само мн.
Източници