-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
хо́ра -
1. (множествено число) от човек; човеци, люде.
Опашка от хора.
Учете се, да станете хора.
-
2. Лица, които са извън семейството, непознати.
Няма да затвориш устата на хората.
От средновековната гръцка дума χώρα, която би могла да има връзка с глагола χωράω, но според някои езиковеди тя е наследена от предгръцки източник в Древността. В среднобългарския език е засечена в Дубровнишката грамота на българския цар Йоан Асен II от 1230 г.: . В превод: „Дава царството ми повелята си на обичните и всеверни гости на царството ми из дубровнишката страна...“ В цитирания откъс тя е употребена със значение на „страна, държава“, но с времето започва да се отъждествява с жителите на тази земя, като подчертава числеността им. Измества думата , която е от праславянската *ljudье. Въпреки това и до днес „люде“ се употребява в българския език, като най-често се среща в местни говори, в поезията и прозата, в речи и изявления на висок стил. Людие е от същия корен, от който е и немската дума Leute.
Както е редно.
За пред обществото; показно, престорено, неискрено, лицемерно.
| множествено число | |
|---|---|
| нечленувана | хора |
| членувана | хората |