хвала́

хвала старобългарски хвала́

Старобълг. хвала (Супр.). Праслав. *xvala няма сигурна етимология. Някои предполагат, че е иранска заемка (от скитски (?) *xwallah < иран. *xvarnah „слава, величие“, срв. авест. xvarənah „царски блясък, величие“, староперс, (< мидийски) farnah- „слава, щастие“, согд. prn, новоперс. farr „блясък, величие“, осет. фæрнæ „благополучие, богатство“), като се взима предвид ЛИ *bogu-xvalъ (старорус. Богухвалъ, чеш. Bohuxval, пол. Boguchwał), точна калка на мидийското ЛИ Bagā-farnah. Това обаче противоречи на иранските ЛИ от Северното Причерноморие, където засвидетелстваната иранска форма е φαρν-/παρν-, несъвместими с *xvala. Връзката с хуля е несигурна, понеже последното е по всяка вероятност германска заемка.

единствено число множествено число
нечленувана хвала хвали
членувана хвалата хвалите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хва-ла
Източници