Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (историческо) По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората.
2. (остаряло) Разбойник, хайдук.
Първоначалното значение на думата е „разбойник, крадец“, срв. употребата в дамаскин от 17 век: тогава щътъ да въскрьсньть хаидуте да дадьть рѣчь богу. Заета от тур. hajdud, което е от унг. hajdúk „наемна войска, пазеща границата от турците; телохранители; крадци“ (1554) < австр.-нем. Haytok, Heydogg, което е немското произношение на унг. hajtók, мн.ч. на hajtó „викач, гонач (при лов)“ (1514). Унг. hajdú „разбойник“ е вторично образувано от hajdúk, където -к е схванато за унг. окончание за мн.ч.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хайдутин | хайдути |
| членувана | хайдутина | хайдутите |
| с пълен член | хайдутинът | — |
| бройна форма | хайдути |
|---|---|
| звателна форма | хайдутино |