Източник
-
бунта́р -
1. Бунтовник.
-
2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени.
бунтарски
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бунтар | бунтари |
| членувана | бунтаря | бунтарите |
| с пълен член | бунтарят | — |
| бройна форма | бунтаря |
|---|---|
| звателна форма | бунтарю |