бунта́р

1. Бунтовник.

2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени.

бунтарски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана бунтар бунтари
членувана бунтаря бунтарите
с пълен член бунтарят —
бройна форма бунтаря
звателна форма бунтарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бун-тар
  • форми бунта́рят, бунта́ря, мн. бунта́ри
Източник