Източник
-
учени́к -
1. Дете или младеж, който посещава училище.
Учениците излизат във ваканция за Коледа.
-
2. Последовател в теория, в изкуството, в науката.
Частен ученик
Ученик, който изучава учебния материал самостоятелно, като се явява на изпити в училище.
ученически
— прилагателно име
Ученически стол.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ученик | ученици |
| членувана | ученика | учениците |
| с пълен член | ученикът | — |
| бройна форма | ученика |
|---|---|
| звателна форма | ученико |