възпи́таник

1. Този, когото възпитавам, уча.

Ето го моя възпитаник.
Той е мой възпитаник.

2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение.

Възпитаниците на университета.
единствено число множествено число
нечленувана възпитаник възпитаници
членувана възпитаника възпитаниците
с пълен член възпитаникът —
бройна форма възпитаника
звателна форма възпитанико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне въз-пи-та-ник
  • форми мн. възпи́таници
Източник