Източник
-
възпи́таник -
1. Този, когото възпитавам, уча.
Ето го моя възпитаник.
Той е мой възпитаник.
-
2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение.
Възпитаниците на университета.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | възпитаник | възпитаници |
| членувана | възпитаника | възпитаниците |
| с пълен член | възпитаникът | — |
| бройна форма | възпитаника |
|---|---|
| звателна форма | възпитанико |