люби́тел

1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа.

Любител на музиката.
Любител на театъра.

2. (иронично) Човек, който е пристрастен към нещо, обикновено нередно.

Любител на алкохола.
Любител на игра на карти.
Любител на силните изживявания.

3. Човек, който се занимава с нещо в свободното си време не като професионалист.

Любител шофьор.
Любител спортист.
любителски — прилагателно име Любителски курсове за шофьори.
единствено число множествено число
нечленувана любител любители
членувана любителя любителите
с пълен член любителят —
бройна форма любителя
звателна форма любителю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лю-би-тел
  • форми люби́телят, люби́теля, мн. люби́тели
Източник