Източник
-
уни́л -
1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен.
-
2. (преносно) Който има тъжен, умърлушен вид.
Унили дървета.
Унили птици.
- неразположен
- угнетен
- печален
- тъжен
- нажален
- натъжен
- меланхоличен
- паднал духом
- убит духом
- омърлушен
- в мрачно настроение
- безперспективен
- в лошо настроение
- раздразнителен
унилост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | унил | унила | унило | унили |
| членувана | унилия | унилата | унилото | унилите |
| с пълен член | унилият | — | — | — |