Източник
-
измъ́чен -
1. Който е понасял мъки, трудности.
Тя е измъчена от неговия характер.
-
2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение.
Измъчен вид.
Измъчен поглед.
-
3. (преносно) Който е постигнат с големи трудности, едва-едва.
Измъчена победа.
Измъчен успех.
-
4. (преносно) За творческо произведение — сътворено с големи усилия; съчинено, слабо.
Измъчена дисертация.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | измъчен | измъчена | измъчено | измъчени |
| членувана | измъчения | измъчената | измъченото | измъчените |
| с пълен член | измъченият | — | — | — |