измъ́чен

1. Който е понасял мъки, трудности.

Тя е измъчена от неговия характер.

2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение.

Измъчен вид.
Измъчен поглед.

3. (преносно) Който е постигнат с големи трудности, едва-едва.

Измъчена победа.
Измъчен успех.

4. (преносно) За творческо произведение — сътворено с големи усилия; съчинено, слабо.

Измъчена дисертация.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измъчен измъчена измъчено измъчени
членувана измъчения измъчената измъченото измъчените
с пълен член измъченият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-мъ-чен
  • форми измъ́чена, измъ́чено, мн. измъ́чени
Източник