ука́звам

1. (какво) Посочвам, показвам.

В обявата са указали деня и часа на срещата.

2. (какво) Давам указания; обозначавам.

указан — прилагателно име Пътят е указан на картата с червена линия.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице указвам указваме
второ лице указваш указвате
трето лице указва указват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице указвах указвахме
второ лице указва указвахте
трето лице указва указваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице указвах указвахме
второ лице указваше указвахте
трето лице указваше указваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
указвай указвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана указвал указвала указвало указвали
членувана указвалия указвалата указвалото указвалите
с пълен член указвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана указвал указвала указвало указвали
членувана указвалия указвалата указвалото указвалите
с пълен член указвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана указван указвана указвано указвани
членувана указвания указваната указваното указваните
с пълен член указваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана указващ указваща указващо указващи
членувана указващия указващата указващото указващите
с пълен член указващият — — —
Деепричастие
указвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне указ-вам
  • форми ука́зваш, несв. и ука́жа, св.
Източник