Източник
-
уда́чен -
1. Който е успешен, благополучен.
Удачна сделка.
Удачно пътуване.
-
2. Който е сполучлив, подходящ.
Удачен избор.
удачно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | удачен | удачна | удачно | удачни |
| членувана | удачния | удачната | удачното | удачните |
| с пълен член | удачният | — | — | — |