Източник
-
уго́дник -
1. Човек, който угодничи; ласкател, мазник.
-
2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога.
Божи угодник.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | угодник | угодници |
| членувана | угодника | угодниците |
| с пълен член | угодникът | — |
| бройна форма | угодника |
|---|---|
| звателна форма | угоднико |