мазни́к

(пренебрежително) Човек, който угодничи пред други, за да спечели благоволението им; угодник, лицемер.

единствено число множествено число
нечленувана мазник мазници
членувана мазника мазниците
с пълен член мазникът —
бройна форма мазника
звателна форма мазнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне маз-ник
  • форми мн. мазни́ци
Източник