уве́реност

мн. ч. няма Качество на човек, който добре знае нещо, твърдо вярва и не се съмнява в нещо; който вярва, не се съмнява в своите сили и възможности, не се колебае; което е присъщо на такъв човек, което е израз или проява на твърда вяра, сигурност.

Виж:
единствено число множествено число
нечленувана увереност уверености
членувана увереността увереностите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне уве-ре-ност
Източници