Източник
-
топу́ркам разговорно
-
1. Бягам с тропот.
Детето топурка.
-
2. (преносно) Уреждам или правя нещо, свързано с вървене; бягам, търча дълго време.
Един месец топурках за тези документи.
Цял ден топуркам из къщи.
топуркане
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | топуркам | топуркаме |
| второ лице | топуркаш | топуркате |
| трето лице | топурка | топуркат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | топурках | топуркахме |
| второ лице | топурка | топуркахте |
| трето лице | топурка | топуркаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | топурках | топуркахме |
| второ лице | топуркаше | топуркахте |
| трето лице | топуркаше | топуркаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| топуркай | топуркайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | топуркал | топуркала | топуркало | топуркали |
| членувана | топуркалия | топуркалата | топуркалото | топуркалите |
| с пълен член | топуркалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | топуркал | топуркала | топуркало | топуркали |
| членувана | топуркалия | топуркалата | топуркалото | топуркалите |
| с пълен член | топуркалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | топуркащ | топуркаща | топуркащо | топуркащи |
| членувана | топуркащия | топуркащата | топуркащото | топуркащите |
| с пълен член | топуркащият | — | — | — |
Деепричастие
| топуркайки |