тего́ба

остаряло

1. Задължение, повинност, данък.

Всеки трябва да изпълни тегобите си.

2. (преносно) Голямо тегло, скръб, мъка, страдание.

Никой няма нейната тегоба.
единствено число множествено число
нечленувана тегоба тегоби
членувана тегобата тегобите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне те-го-ба
  • форми мн. тего́би
Източник