да́нък

Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи.

Данък върху общия доход.
Данък добавена стойност.
Плащам данък (на нещо)

(разговорно) Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо.

Не плащам данък обществено мнение

(разговорно) Не се съобразявам с мнението на останалите за поведението ми.

данъчен — прилагателно име Данъчен служител.
единствено число множествено число
нечленувана данък данъци
членувана данъка данъците
с пълен член данъкът —
бройна форма данъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне да-нък
  • форми мн. да́нъци, (два) да́нъка
Източник