Източник
-
контрибу́ция -
1. (специално) Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война.
На държавата са наложени тежки контрибуции.
-
2. Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население.
контрибуционен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | контрибуция | контрибуции |
| членувана | контрибуцията | контрибуциите |