контрибу́ция

1. (специално) Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война.

На държавата са наложени тежки контрибуции.

2. Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население.

контрибуционен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана контрибуция контрибуции
членувана контрибуцията контрибуциите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кон-т-ри-бу-ция
  • форми мн. контрибу́ции
Източник