съпе́рник

1. Този, който съперничи на друг в нещо.

Съперници във футболна среща.

2. Влюбен в едно лице по отношение на друг влюбен в същото лице.

Съперник в любовта.
съпернически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана съперник съперници
членувана съперника съперниците
с пълен член съперникът —
бройна форма съперника
звателна форма съпернико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне съ-пер-ник
  • форми мн. съпе́рници
Източник