проти́вник

1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и други).

2. Неприятелски войник; враг.

Противникът е силен.
противников — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана противник противници
членувана противника противниците
с пълен член противникът —
бройна форма противника
звателна форма противнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне про-тив-ник
  • форми мн. противници
Източник