враг

1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник.

Политически враг.
Никога не мога да ти бъда враг.

2. Военен противник, неприятел.

Победиха врага.

3. Принципен противник на нещо.

Аз съм враг на всякакви разправии.

4. Причинител на вреда.

Цигарите са най-големият враг на хората.
вражески — прилагателно име Вражески набези.
единствено число множествено число
нечленувана враг врагове
членувана врага враговете
с пълен член врагът —
бройна форма врага
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне враг
  • форми врагъ́т, врага́, мн. врагове́
Източник