1.

съд

1. Прибор, в който се поставят течности, храна и други.

Домакински съдове за храна.

2. Прибор, вместилище за течности, газове и други.

Керамичен съд.
Скачени съдове.

3. Тръбовидни органи у човека и животните, по които се движат течности.

Кръвоносни съдове.

4. Плаващо транспортно средство за хора и товари.

Морски съдове.
Плавателен съд.

сѫдъ старобългарски съд

ст.-бълг. сѫдъ κρίσις, κρῖμα (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Сав., Супр., Добрейш.). Праслав. *sǫdъ < *som- и ИЕ корен *dheh1- „поставям“ (виж дяна), срв. ст.-инд. samdhíṣ, samdhā „договор, връзка, обединение“, лит. samda „наем, аренда“. Срв. още под. ст.-бълг. сѫдъ σκεῦος (Супр.), еднаква по произход с предишната.

единствено число множествено число
нечленувана съд съдове
членувана съда съдовете
с пълен член съдът —
бройна форма съда
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне съд
  • форми съдъ́т, съда́, мн. съ́дове, (два) съ́да
Източници

2.

съд

1. (само единствено число) Държавна институция, която разглежда граждански и наказателни дела съгласно законите на съответната страна.

Върховен съд.

2. Сградата, в която заседава такава институция.

3. (само единствено число) Съдиите, целият състав, който работи по едно дело.

Съдът иде!
Съдът реши.

4. (само единствено число) Разглеждане и разрешаване на дела.

Убит без съд и присъда.
  • съдебна палата
  • съдебна зала
  • арбитражен съд
Давам под съд

Подавам жалба в съда срещу някого, като искам съдебно разрешаване на възникналия спор.

Страшният съд

Според Библията — отсъждане на делата на живите и мъртвите след второ пришествие.

единствено число множествено число
нечленувана съд съдове
членувана съда съдовете
с пълен член съдът —
бройна форма съда
  • съществително име, мъжки род
  • форми съдъ́т, съда́, мн. съди́лища
Източник