сандъ́к

1. Четвъртит съд от дъски или от метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и други.

От кораба разтоварваха големи сандъци със стоки.
Изпратиха му багаж в дървен сандък.

2. (разговорно) Ковчег за погребване на мъртвец.

Положиха го в сандъка.

3. Дъсчена каросерия на каруца.

Дъските на сандъка хлопат, трябва да се ремонтира.
единствено число множествено число
нечленувана сандък сандъци
членувана сандъка сандъците
с пълен член сандъкът —
бройна форма сандъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне сан-дък
  • форми мн. сандъци, (два) сандъка
Източник