ра́кла

1. Сандък за дрехи (обикновено дървен).

2. Сандък или долап в стената за постелки, завивки, възглавници и други.

Ъглово легло с ракла.

3. Отделение в хамбар.

4. (специално) Сандък за снаряди.

стара заемка от лат. arcula „сандък, тоалетна кутия“ > ст.-бълг. *ракъла, както лат. arca „сандък, погребален ковчег“ > ст.-бълг. рака μνημεῖον „гробница“ (Зогр., Мар., Остром., Супр.).

единствено число множествено число
нечленувана ракла ракли
членувана раклата раклите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне рак-ла
  • форми мн. ракли
Източници