пани́ца

Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене.

паница старобългарски пани́ца

старобълг. паница, паны. Стара заемка от герм. езици - ст.в.нем. рfаnnа, ср.в.нем. рfаnnе „тиган“ < простонароднолат. раnnа, лат. раtinа.

За паница леща

Срещу нищожно възнаграждение, с ниска цена.

Стъпвам като в паници

Стъпвам несигурно, неудобно.

единствено число множествено число
нечленувана паница паници
членувана паницата паниците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне па-ни-ца
  • форми мн. пани́ци
Източници