сче́пквам се

1. Боря се с някого, бия се, като го хващам здраво.

2. (преносно) Карам се, споря остро.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице счепквам се счепкваме се
второ лице счепкваш се счепквате се
трето лице счепква се счепкват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице счепквах се счепквахме се
второ лице счепква се счепквахте се
трето лице счепква се счепкваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице счепквах се счепквахме се
второ лице счепкваше се счепквахте се
трето лице счепкваше се счепкваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
счепквай се счепквайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана счепквал счепквала счепквало счепквали
членувана счепквалия счепквалата счепквалото счепквалите
с пълен член счепквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана счепквал счепквала счепквало счепквали
членувана счепквалия счепквалата счепквалото счепквалите
с пълен член счепквалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана счепкващ счепкваща счепкващо счепкващи
членувана счепкващия счепкващата счепкващото счепкващите
с пълен член счепкващият — — —
Деепричастие
счепквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне счеп-к-вам
  • форми сче́пкваш се, несв. и сче́пкам се, св.
Източник