сми́там

1. (какво) С метене събирам; измитам, махам.

Смитам пръснатия боклук.

2. (какво, преносно, разговорно) Премахвам със сила, унищожавам.

Войната смете всички планове и мечти.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смитам смитаме
второ лице смиташ смитате
трето лице смита смитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смитах смитахме
второ лице смита смитахте
трето лице смита смитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смитах смитахме
второ лице смиташе смитахте
трето лице смиташе смитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смитай смитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смитал смитала смитало смитали
членувана смиталия смиталата смиталото смиталите
с пълен член смиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смитал смитала смитало смитали
членувана смиталия смиталата смиталото смиталите
с пълен член смиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смитан смитана смитано смитани
членувана смитания смитаната смитаното смитаните
с пълен член смитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смитащ смитаща смитащо смитащи
членувана смитащия смитащата смитащото смитащите
с пълен член смитащият — — —
Деепричастие
смитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сми-там
  • форми смиташ, несв. и смета, св.
Източник