преми́там

1. (какво) Мета повторно, отново.

2. (какво) С метене изчиствам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице премитам премитаме
второ лице премиташ премитате
трето лице премита премитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице премитах премитахме
второ лице премита премитахте
трето лице премита премитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице премитах премитахме
второ лице премиташе премитахте
трето лице премиташе премитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
премитай премитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премитал премитала премитало премитали
членувана премиталия премиталата премиталото премиталите
с пълен член премиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премитал премитала премитало премитали
членувана премиталия премиталата премиталото премиталите
с пълен член премиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премитан премитана премитано премитани
членувана премитания премитаната премитаното премитаните
с пълен член премитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премитащ премитаща премитащо премитащи
членувана премитащия премитащата премитащото премитащите
с пълен член премитащият — — —
Деепричастие
премитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-ми-там
  • форми премиташ, несв. и премета, св.
Източник