Източник
-
слуша́тел -
1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и други.
Многобройни слушатели.
Предаването няма слушатели.
-
2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане.
-
3. (разговорно, иронично) Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша.
Вземам някого за слушател.
Цял ден си търся слушатели.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | слушател | слушатели |
| членувана | слушателя | слушателите |
| с пълен член | слушателят | — |
| бройна форма | слушателя |
|---|---|
| звателна форма | слушателю |