слуша́тел

1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и други.

Многобройни слушатели.
Предаването няма слушатели.

2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане.

3. (разговорно, иронично) Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша.

Вземам някого за слушател.
Цял ден си търся слушатели.
единствено число множествено число
нечленувана слушател слушатели
членувана слушателя слушателите
с пълен член слушателят —
бройна форма слушателя
звателна форма слушателю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне слу-ша-тел
  • форми слушателят, слушателя, мн. слушатели
Източник