наблюда́тел

1. Лице, което наблюдава.

Военен наблюдател.

2. Зрител.

Безпристрастен наблюдател на сбиването.
единствено число множествено число
нечленувана наблюдател наблюдатели
членувана наблюдателя наблюдателите
с пълен член наблюдателят —
бройна форма наблюдателя
звателна форма наблюдателю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне наб-лю-да-тел
  • форми наблюда́телят, наблюда́теля, мн. наблюда́тели
Източник