Източник
-
наблюда́тел -
1. Лице, което наблюдава.
Военен наблюдател.
-
2. Зрител.
Безпристрастен наблюдател на сбиването.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наблюдател | наблюдатели |
| членувана | наблюдателя | наблюдателите |
| с пълен член | наблюдателят | — |
| бройна форма | наблюдателя |
|---|---|
| звателна форма | наблюдателю |