Източник
-
свиде́тел -
1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец.
Размяната на парите стана без свидетели.
-
2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело.
Свидетелят отговори на въпросите.
Свидетел съм по едно дело.
-
3. Човек, обикновено близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак.
свидетелски
— прилагателно име
Свидетелски показания.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | свидетел | свидетели |
| членувана | свидетеля | свидетелите |
| с пълен член | свидетелят | — |
| бройна форма | свидетеля |
|---|---|
| звателна форма | свидетелю |