свиде́тел

1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец.

Размяната на парите стана без свидетели.

2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело.

Свидетелят отговори на въпросите.
Свидетел съм по едно дело.

3. Човек, обикновено близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак.

свидетелски — прилагателно име Свидетелски показания.
единствено число множествено число
нечленувана свидетел свидетели
членувана свидетеля свидетелите
с пълен член свидетелят —
бройна форма свидетеля
звателна форма свидетелю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне сви-де-тел
  • форми свидетелят, свидетеля, мн. свидетели
Източник