скръ́ндза

(разговорно, пренебрежително) Стиснат човек; скъперник.

Той е голям скръндза.

от *skrǫga, диал. скържав „стиснат“ със съответствия в герм.: дат. rynke „сбръчквам се“, старосканд. hrukka, ср.в.нем. runke „бръчка“ (*rung-) старосканд. skrukka „сбръчкана жена“, норв. skrukk „бръчка“, шв. skrynka „сбръчквам се“, староангл. scrincan, англ. shrink, ср.в.нем. schrinken „свивам се“ (*skreng-) ст.в.нем. scranc „измама“, староангл. screncan „мамя“ (*skrong-). Промяната g > dz е по трета палатализация, ǫ > ън се дължи експресивен разпад на носовия призвук.

единствено число множествено число
нечленувана скръндза скръндзи
членувана скръндзата скръндзите
звателна форма скръндзо
  • съществително име, женски род
  • пренасяне скрън-дза
  • форми мн. скръндзи, м. и ж.
Източници