Източник
-
пестели́в -
1. Който умее да пести.
Пестелива домакиня.
-
2. (преносно) Малък, ограничен, слаб.
Пестеливи похвали.
Пестеливи движения.
пестеливост
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | пестелив | пестелива | пестеливо | пестеливи |
| членувана | пестеливия | пестеливата | пестеливото | пестеливите |
| с пълен член | пестеливият | — | — | — |