сди́плям

(какво) Правя на дипли; сгъвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сдиплям сдипляме
второ лице сдипляш сдипляте
трето лице сдипля сдиплят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сдиплях сдипляхме
второ лице сдипля сдипляхте
трето лице сдипля сдипляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сдиплях сдипляхме
второ лице сдипляше сдипляхте
трето лице сдипляше сдипляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сдипляй сдипляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдиплял сдипляла сдипляло сдипляли
членувана сдиплялия сдиплялата сдиплялото сдиплялите
с пълен член сдиплялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдиплял сдипляла сдипляло сдипляли
членувана сдиплялия сдиплялата сдиплялото сдиплялите
с пълен член сдиплялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдиплян сдипляна сдипляно сдипляни
членувана сдипляния сдипляната сдипляното сдипляните
с пълен член сдипляният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдиплящ сдипляща сдиплящо сдиплящи
членувана сдиплящия сдиплящата сдиплящото сдиплящите
с пълен член сдиплящият — — —
Деепричастие
сдипляйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сдип-лям
  • форми сдипляш, несв. и сдипля, св.
Източник