ди́пля

1. Правя на дипли.

2. (какво) Сгъвам, прегъвам.

Дипля изпраните дрехи.

3. За планинско възвишение — образувам дипли.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дипля диплим
второ лице диплиш диплите
трето лице дипли диплят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице диплих диплихме
второ лице дипли диплихте
трето лице дипли диплиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице диплех диплехме
второ лице диплеше диплехте
трето лице диплеше диплеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дипли диплете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана диплил диплила диплило диплили
членувана диплилия диплилата диплилото диплилите
с пълен член диплилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана диплел диплела диплело диплели
членувана диплелия диплелата диплелото диплелите
с пълен член диплелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана диплен диплена диплено диплени
членувана дипления диплената дипленото диплените
с пълен член дипленият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана диплещ диплеща диплещо диплещи
членувана диплещия диплещата диплещото диплещите
с пълен член диплещият — — —
Деепричастие
диплейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дип-ля
  • форми ди́плиш, мин. св. ди́плих и дипли́х, мин. прич. ди́плил и дипли́л, несв.
Източник
дипля се

1. Ставам на дипли; гъна се.

Роклята ѝ се диплеше при всеки полъх на вятъра.

2. За планинско възвишение — простирам се под формата на дипли.

Планината се диплеше нататък, покрита с гъсти гори.
  • възвратен глагол