роб

1. (историческо) В робовладелското общество — безправен човек, който се купува и продава като стока.

Пазар за роби.

2. Потиснат, поробен от чужда държава човек.

Българите не са вече роби на турците.

3. (преносно) Безволев човек, който се е оставил във властта на някого или който се е поддал на страст, на порок, на увлечение и други.

Роб на алкохола.

4. Пленник.

5. (преносно) Безкрайно предан на някого или на нещо човек.

Ваш покорен роб.
робски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана роб роби
членувана роба робите
с пълен член робът —
бройна форма роба
звателна форма робе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне роб
  • форми робът, роба, мн. роби
Източник