безли́чен

Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености.

Безлично същество.
Безличен език и стил.
безличие — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безличен безлична безлично безлични
членувана безличния безличната безличното безличните
с пълен член безличният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-ли-чен
  • форми безли́чна, безли́чно, мн. безли́чни
Източник