Източник
-
безли́чен -
Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености.
Безлично същество.
Безличен език и стил.
безличие
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безличен | безлична | безлично | безлични |
| членувана | безличния | безличната | безличното | безличните |
| с пълен член | безличният | — | — | — |