рата́й

Слуга, който работи земеделска работа, но помага и вкъщи.

ратаи старобългарски рата́й

старобълг. ратаи. Праслав. *ortajь е сродно с лит. artojas „ратай“, старогръц. ἀροτῆρ, лат. arātor „орач“. Виж ора.

ратайски — прилагателно име Ратайска участ.
единствено число множествено число
нечленувана ратай ратаи
членувана ратая ратаите
с пълен член ратаят —
бройна форма ратая
звателна форма ратаю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ра-тай
  • форми ратаят, ратая, мн. ратаи
Източници