Източник
-
рабо́тник -
1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва.
Социален работник.
Научен работник.
Работник в завод.
-
2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност.
Работници на къщата.
-
3. Работлив човек.
работнически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | работник | работници |
| членувана | работника | работниците |
| с пълен член | работникът | — |
| бройна форма | работника |
|---|---|
| звателна форма | работнико |