рабо́тник

1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва.

Социален работник.
Научен работник.
Работник в завод.

2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност.

Работници на къщата.

3. Работлив човек.

работнически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана работник работници
членувана работника работниците
с пълен член работникът —
бройна форма работника
звателна форма работнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ра-бот-ник
  • форми мн. работници
Източник