нае́мник

1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане.

2. (преносно) Лице, което служи на чужди интереси.

единствено число множествено число
нечленувана наемник наемници
членувана наемника наемниците
с пълен член наемникът —
бройна форма наемника
звателна форма наемнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне на-ем-ник
  • форми мн. нае́мници
Източник