Източник
-
нае́мник -
1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане.
-
2. (преносно) Лице, което служи на чужди интереси.
- прислужник
- слуга
- сляп привърженик
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наемник | наемници |
| членувана | наемника | наемниците |
| с пълен член | наемникът | — |
| бройна форма | наемника |
|---|---|
| звателна форма | наемнико |