ритми́чен

В който има ритъм; отмерен, хармоничен.

Ритмична структура.
ритмичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ритмичен ритмична ритмично ритмични
членувана ритмичния ритмичната ритмичното ритмичните
с пълен член ритмичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне рит-ми-чен
  • форми ритмична, ритмично, мн. ритмични
Източник