разтуша́вам

(кого) Помагам на някого да преодолее скръбта си; утешавам, разсейвам, успокоявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтушавам разтушаваме
второ лице разтушаваш разтушавате
трето лице разтушава разтушават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтушавах разтушавахме
второ лице разтушава разтушавахте
трето лице разтушава разтушаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтушавах разтушавахме
второ лице разтушаваше разтушавахте
трето лице разтушаваше разтушаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтушавай разтушавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтушавал разтушавала разтушавало разтушавали
членувана разтушавалия разтушавалата разтушавалото разтушавалите
с пълен член разтушавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтушавал разтушавала разтушавало разтушавали
членувана разтушавалия разтушавалата разтушавалото разтушавалите
с пълен член разтушавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтушаван разтушавана разтушавано разтушавани
членувана разтушавания разтушаваната разтушаваното разтушаваните
с пълен член разтушаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтушаващ разтушаваща разтушаващо разтушаващи
членувана разтушаващия разтушаващата разтушаващото разтушаващите
с пълен член разтушаващият — — —
Деепричастие
разтушавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ту-ша-вам
  • форми разтушаваш, несв. и разтуша, св.
Източник
разтушавам се

Сам себе си успокоявам, разсейвам.

Разтушавам се, като гледам видео.
  • възвратен глагол
  • форми разтуша се