развли́чам

1. (какво) Влека и оставям на различни места, безразборно.

Развличам вълната из стаята.

2. (преносно, кого) Забавлявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице развличам развличаме
второ лице развличаш развличате
трето лице развлича развличат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице развличах развличахме
второ лице развлича развличахте
трето лице развлича развличаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице развличах развличахме
второ лице развличаше развличахте
трето лице развличаше развличаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
развличай развличайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развличал развличала развличало развличали
членувана развличалия развличалата развличалото развличалите
с пълен член развличалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развличал развличала развличало развличали
членувана развличалия развличалата развличалото развличалите
с пълен член развличалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развличан развличана развличано развличани
членувана развличания развличаната развличаното развличаните
с пълен член развличаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развличащ развличаща развличащо развличащи
членувана развличащия развличащата развличащото развличащите
с пълен член развличащият — — —
Деепричастие
развличайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-в-ли-чам
  • форми развличаш, несв. и развлека, св.
Източник
развличам се

Забавлявам се, разсейвам се.

  • възвратен глагол
  • форми развлека се