разсми́вам

(кого) Предизвиквам смях, подтиквам към смях.

Шегите му я разсмяха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсмивам разсмиваме
второ лице разсмиваш разсмивате
трето лице разсмива разсмиват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсмивах разсмивахме
второ лице разсмива разсмивахте
трето лице разсмива разсмиваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсмивах разсмивахме
второ лице разсмиваше разсмивахте
трето лице разсмиваше разсмиваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсмивай разсмивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсмивал разсмивала разсмивало разсмивали
членувана разсмивалия разсмивалата разсмивалото разсмивалите
с пълен член разсмивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсмивал разсмивала разсмивало разсмивали
членувана разсмивалия разсмивалата разсмивалото разсмивалите
с пълен член разсмивалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсмиван разсмивана разсмивано разсмивани
членувана разсмивания разсмиваната разсмиваното разсмиваните
с пълен член разсмиваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсмиващ разсмиваща разсмиващо разсмиващи
членувана разсмиващия разсмиващата разсмиващото разсмиващите
с пълен член разсмиващият — — —
Деепричастие
разсмивайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-сми-вам
  • форми разсмиваш, несв. и разсмея, св.
Източник
разсмивам се

Започвам да се смея (все по-силно).

  • възвратен глагол
  • форми разсмея се