разсъди́телен

Който обича да разсъждава, да обмисля нещата; разсъдлив.

разсъдителност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсъдителен разсъдителна разсъдително разсъдителни
членувана разсъдителния разсъдителната разсъдителното разсъдителните
с пълен член разсъдителният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне раз-съ-ди-те-лен
  • форми разсъдителна, разсъдително, мн. разсъдителни
Източник