Източник
-
разсъди́телен -
Който обича да разсъждава, да обмисля нещата; разсъдлив.
разсъдителност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | разсъдителен | разсъдителна | разсъдително | разсъдителни |
| членувана | разсъдителния | разсъдителната | разсъдителното | разсъдителните |
| с пълен член | разсъдителният | — | — | — |