пън

1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените.

2. Къс и дебел отрязък от дървото по неговата ширина.

3. (преносно, жаргонно) Глупав, невъзприемчив човек.

пьнь старобългарски пън

старобълг. пьнь. Сродни думи: ст.в.нем. witu-fînа ж., ср.дол.нем. vînе „купчина дърва“, по-далечни са староинд. pinākam ср. р. „тояга, палка“, старогр. πίναξ, -ακος м. „дъска“.

единствено число множествено число
нечленувана пън пънове
членувана пъна пъновете
с пълен член пънът —
бройна форма пъна
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пън
  • форми пънът, пъна, мн. пънове, (два) пъна
Източници