Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените.
2. Къс и дебел отрязък от дървото по неговата ширина.
3. (преносно, жаргонно) Глупав, невъзприемчив човек.
пьнь старобългарски пън
старобълг. пьнь. Сродни думи: ст.в.нем. witu-fînа ж., ср.дол.нем. vînе „купчина дърва“, по-далечни са староинд. pinākam ср. р. „тояга, палка“, старогр. πίναξ, -ακος м. „дъска“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пън | пънове |
| членувана | пъна | пъновете |
| с пълен член | пънът | — |
| бройна форма | пъна |
|---|