дръвни́к

1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.

2. (преносно, разговорно, грубо) Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.

единствено число множествено число
нечленувана дръвник дръвници
членувана дръвника дръвниците
с пълен член дръвникът —
бройна форма дръвника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дръв-ник
  • форми мн. дръвни́ци, (два) дръвни́ка
Източник