пу́ша

1. Изпускам дим.

Коминът пуши.

2. (какво) Поемам и изпускам дим от цигара, пура, лула и други.

Мъжът пуши цигара.

3. Пушач съм.

От десет години не пуша.

4. (какво) Опушвам нещо, за да го консервирам. пушене, ср.

Пуша филе.същ.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пуша пушим
второ лице пушиш пушите
трето лице пуши пушат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пуших пушихме
второ лице пуши пушихте
трето лице пуши пушиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пушех пушехме
второ лице пушеше пушехте
трето лице пушеше пушеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пуши пушете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушил пушила пушило пушили
членувана пушилия пушилата пушилото пушилите
с пълен член пушилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушел пушела пушело пушели
членувана пушелия пушелата пушелото пушелите
с пълен член пушелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушен пушена пушено пушени
членувана пушения пушената пушеното пушените
с пълен член пушеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушещ пушеща пушещо пушещи
членувана пушещия пушещата пушещото пушещите
с пълен член пушещият — — —
Деепричастие
пушейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пу-ша
  • форми пушиш, мин. св. пуших и пуших, мин. прич. пушил и пушил, несв.
Източник