димя́

1. Изпускам, отделям дим.

Комините димят.
Огнището дими.

2. За човек — пуша.

По цял ден дими с лулата си.

3. (преносно) За течност — изпускам пара поради висока температура.

Супата още димеше.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице димя димим
второ лице димиш димите
трето лице дими димят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице димих димихме
второ лице дими димихте
трето лице дими димиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице димях димяхме
второ лице димеше димяхте
трето лице димеше димяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дими димете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана димил димила димило димили
членувана димилия димилата димилото димилите
с пълен член димилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана димял димяла димяло димели
членувана димялия димялата димялото димелите
с пълен член димялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана димящ димяща димящо димящи
членувана димящия димящата димящото димящите
с пълен член димящият — — —
Деепричастие
димейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ди-мя
  • форми дими́ш, мин. св. димя́х, мин. прич. димя́л, несв.
Източник