Източник
-
димя́ -
1. Изпускам, отделям дим.
Комините димят.
Огнището дими.
-
2. За човек — пуша.
По цял ден дими с лулата си.
-
3. (преносно) За течност — изпускам пара поради висока температура.
Супата още димеше.
- пуша
- образувам пари
- изпарявам се
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | димя | димим |
| второ лице | димиш | димите |
| трето лице | дими | димят |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | димих | димихме |
| второ лице | дими | димихте |
| трето лице | дими | димиха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | димях | димяхме |
| второ лице | димеше | димяхте |
| трето лице | димеше | димяха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| дими | димете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | димил | димила | димило | димили |
| членувана | димилия | димилата | димилото | димилите |
| с пълен член | димилият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | димял | димяла | димяло | димели |
| членувана | димялия | димялата | димялото | димелите |
| с пълен член | димялият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | димящ | димяща | димящо | димящи |
| членувана | димящия | димящата | димящото | димящите |
| с пълен член | димящият | — | — | — |
Деепричастие
| димейки |