задимя́вам

1. (какво) Изпълвам с пушек, с дим.

Бяха задимили стаята така, че не се виждаха.

2. Започвам да димя.

Сутрин задимяваха комините.
задимяване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице задимявам задимяваме
второ лице задимяваш задимявате
трето лице задимява задимяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице задимявах задимявахме
второ лице задимява задимявахте
трето лице задимява задимяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице задимявах задимявахме
второ лице задимяваше задимявахте
трето лице задимяваше задимяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
задимявай задимявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задимявал задимявала задимявало задимявали
членувана задимявалия задимявалата задимявалото задимявалите
с пълен член задимявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задимявал задимявала задимявало задимявали
членувана задимявалия задимявалата задимявалото задимявалите
с пълен член задимявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задимяван задимявана задимявано задимявани
членувана задимявания задимяваната задимяваното задимяваните
с пълен член задимяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задимяващ задимяваща задимяващо задимяващи
членувана задимяващия задимяващата задимяващото задимяващите
с пълен член задимяващият — — —
Деепричастие
задимявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ди-мя-вам
  • форми задимя́ваш, несв. и задимя́, св.
Източник
задимявам се

Изпълвам се с дим.

  • възвратен глагол
  • форми задимя се